Областта е административно-териториална единица в съвременното административно-териториално деление на България^[1]. Съществуващите днес 28 области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999).

Характеристика |

Съгласно чл. 142 от Конституцията на Република България областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси^[2].

Съществуващите области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 8 януари 1999). Те съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г., в голяма степен по граници и напълно по административни центрове (единствено Михайловград е преименуван на Монтана).

Имена на областите |

Няма утвърдени с нормативен акт имена на новите области. В цитирания указ не са посочени техни имена, а за тях се говори описателно. Например текстът за първата по азбучен ред област гласи:

1. Област с административен център град Благоевград, в която се включват общините: Банско, Белица, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово и Якоруда...

Постепенно в практиката се налага нов (спрямо предишните 9 „големи“ области и същите 28 окръга) модел за наименуване (който е по-удобен за превод на чужд език) – названието на съответния областен център се включва не с производно прилагателно име (както в предишните варианти „Пловдивска област“ и „Пловдивски окръг“), а без изменение като съществително собствено име („Област Пловдив“). Среща се също и старият модел и още по-рядко други варианти (като „Административна област с център Пловдив“).

Особен е случаят на столицата, която е център на 2 области, наследници съответно на старите Окръг София (София град, също Град София или Голяма София) и Софийски окръг (София окръг). Тук обаче предпочитанията са към запазване на модела за наименуване (за разлика от гореописаната тенденция при останалите 26 области) – най-често се използват Област София (също Област София град или София град) и Софийска област (или София област). Различният модел е причина за объркване сред чужденците, за които е по-разбираем вариант като Столична област (подобно на наименованието Столична община).

Регионални названия |

Повечето органи на централната изпълнителна власт имат свои регионални подразделения във всяка област. Тези звена в някои случаи се наричат „областни“ (например Областна дирекция „Земеделие“), в други случаи са наречени синонимно „регионални“ (като Регионална дирекция за социално подпомагане) или с неутралното „териториални“ (Териториално статистическо бюро) ^[3].

В съдебната власт се използва исторически наследеният термин „окръжен“ – окръжен съд, окръжна прокуратура (но „градски“ за София и цялата столична област), както и „районен“ за първоинстанционно ниво (общинско и/или междуобщинско) ^[4].

Областите оформят границите на избирателните райони за парламентарни избори в България. Изключение правят:

• Столичната област – с 3 многомандатни района, и


• Област Пловдив – с 2 многомандатни района (1 за Община Пловдив, 1 за останалата част).

Регистрационните номера на автомобилите в България се издават по област на регистрация.

Структурни връзки |

Всяка област се управлява от областен управител (подпомаган от областна администрация), назначавани от Министерския съвет.

Според действащото административно деление на България всяка област е съставена от по-малки административно-териториални единици – общини, които от своя страна могат да включват съставни административно-териториални единици – градски райони и/или кметства.

През 2000 г. в страната са обособени 6 района за планиране, съставени от по 4 или 5 области. Те не са административни единици, използват се само за статистически цели.

Данни по области |

По данни на Националния статистически институт от последното преброяване на населението на Република България през март 2011 г.

Бивши области |

• 
  Търновска област (1935 г.)


• 
  Горноджумайска област (1935 г.)


• 
  Битолска област (1941 – 1949 г.)


• 
  Скопска област (1941 – 1949 г.)


• 
  Беломорска област с център Ксанти (1941 – 1949 г.)


• 
  Михайловградска област (1987 – 1993 г.)

Вижте също |

• Административно деление на България


• Общини в България


• Окръг


• Околия


• 
  NUTS, класификация на териториални единици в официалните статистики в страните членки на Европейския съюз.

Източници |

Външни препратки |

• Закон за административно-териториалното устройство на Република България


• Указ № 1 от 5 януари 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях

п б р Области в България Благоевград  · Бургас  · Варна  · Велико Търново  · Видин  · Враца  · Габрово  · Добрич  · Кърджали  · Кюстендил  · Ловеч  • Монтана  · Пазарджик  · Перник  · Плевен  · Пловдив  · Разград  · Русе  · Силистра  · Сливен  · Смолян  · Софийска област  · Област София  · Стара Загора  · Търговище  · Хасково  · Шумен  · Ямбол