Резовска река (Mutludere)
Устието на Резовска река
Местоположение — начало, — устие
Общи сведения
Местоположение	Турция България Област Бургас Община Малко Търново Община Царево
Дължина	112 km
Водосборен басейн	738 km²
Начало
Място	сливането на реките Паспалдереси (лява съставяща) и Велика (дясна съставяща)
Координати	41°52′53.04″ с. ш. 27°33′18″ и. д. / 41.8814° с. ш. 27.555° и. д.41.8814, 27.555
Надм. височина	291 m
Устие
Място	Черно море
Координати	41°58′59.16″ с. ш. 28°01′45.84″ и. д. / 41.9831° с. ш. 28.0294° и. д. Координати: 41°58′59.16″ с. ш. 28°01′45.84″ и. д. / 41.9831° с. ш. 28.0294° и. д. 41.9831, 28.0294
Надм. височина	0 m
Резовска река (Mutludere) в Общомедия

Резовска река (или Резова река, Резвая) (на турски: Mutludere, Мутлудере) е река в Турция и България, област Бургас – общини Малко Търново и Царево, вливаща се в Черно море, където се намира и най-югоизточната точка на България^[1]. Дължината ѝ е 112 км, като почти по цялото си протежение служи за граница между България и Турция^[2].

Географска характеристика |

Извор, течение, устие |

Резовска река се образува от сливането на реките Паспалдереси (лява съставяща) и Велика (дясна съставяща) на турска територия, на 291 m н.в., на 2,3 m южно от турското село Паспала (Армутверен). За начало на Резовска река се приема Паспалдереси, която извира под името Чаталар от Странджа, на 41°57′08″ с. ш. 27°16′12″ и. д. / 41.952222° с. ш. 27.27° и. д.41.952222, 27.27 и 666 m н.в., на 3,6 km северозападно от от село Бургазджик (Гечитаджи). До съединяването си с река Велика Паспалдереси протича в югоизточна посока през язовира „Армаган", а след изтичането си от него – в източна.

След като се съедини с река Велика и се образува същинската Резовска река, около 3 km тече в северна посока и достига до българската граница на 8 км южно от град Малко Търново, при устието на левия ѝ Делиевска река. От тук до устието си реката служи за граница между двете държави, като протича в дълбока меандрираща долина, залесена с дъбови гори, с генерално източно направление. Влива се в Резовския залив на Черно море при село Резово.

Водосборен басейн, притоци |

Площта на водосборният басейн на реката е 738 km², от които 183 km² на българска територия, като границите му са следните:

• на север – с водосборния басейн на река Велека;


• на югозапад, по билото на Странджа – с водосборния басейн на река Марица;


• на юг – с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в Черно море.

Притоци: → ляв приток, ← десен приток

• ← Чаирлък (в Турция)


• → Тютюнлюк (в Турция, влива се в язовир „Армаган“)


• → Чешме (в Турция)


• ← Велика (в Турция, дясна съставяща)


• → Делиевска река (протича по българо-турската граница)


• → Църногоровска река
  


• ← Киречнова река (в Турция)


• → Дълбокия дол


• ← Киранлък (в Турция)


• ← Арпалък (в Турция)


• → Върли дол


• ← Ченгене баир (в Турция)


• → Карадереджик


• → Живачки дол


• → Керетарски дол


• → Лопушница


• → Тепавичарски дол


• → Церов дол


• → Каменски дол


• → Милоряк


• → Водицата


• → Суровята


• → Василев дол


• → Селския дол

Характерно за притоците на Резовска река е, че през лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват вирове с голяма дълбочина (2 – 3 метра), предимно в техните горни и средни течения. Водата се губи в долните течения, поради песъчливите, наносни легла. Долината на реката е със силно врязани, стръмни и облесени брегове. Водите на Резовска река и Буланък дере захранват 1500 хектара лонгозни гори. ^[3]

Хидроложки показатели |

Резовската река е със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност. Пълноводието е през януари-април, когато минават 64% от годишния отток. Летните месеци са изключително маловодни. През юли-септември минава едва 6% от годишния обем на оттока. Това се дължи на специфичния климат, формиран под влиянието на трите морета – Черно, Мраморно и Егейско. Поради засиленото влияние на Средиземно море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер: максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока средна годишна температура. През зимата температурата не пада под нулата.

Селища |

Като цяло реката протича през безлюдни и девствени райони, като само в най-горното ѝ течение (река Паспалдереси) има две турски села – Бургазджик и Дерекьой, а в устието е разположено българското село Резово. Бившите български села Маджура и Пиргопуло, разположени по поречието, останали в турска територия, са обезлюдени през 1913 г.

Флора и фауна, резервати |

Склоновете към Резовска река са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. ^[4]По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза. Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери. В района се срещат каспийската блатна костенурка, безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още змия гущерница, който е един от двата вида отровни смока в Европа, големият стрелец, пепелянката и рядката черноврата стрелушка. В бързите и усойни води на реката се въдят речна пъстърва и резовски карагьоз. Край биосферния резерват резерват Лопушна – най-големият резерват на територията на природен парк Странджа реката образува меандри, наричани от местните хора „буджаци“ (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядокиров буджак, Големия буджак и др.^[5]

Етимология |

Според една хипотеза името на реката се свързва с тракийския цар Резос^[6].

Други |

При устието на реката откъм българска страна в село Резово се издига съграденият наскоро параклис „Свети Иван“.

Системното изсипване на скален материал и тетраподи през годините от към турската страна на устието на реката, поради спорове за шелфовата зона, измества държавната границата на север и предизвиква системни наводнения при прииждане на водите.^[7] На 2 юли 2006 г. голямо наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Резовска река с нейните притоци и промени облика на резовската долина. ^[8]

Като външна граница на Европейския съюз има ограничен пропускателен режим по реката. Забранява се правенето на снимки към турска територия.

Вижте също |

• Списък на реките в България


• Списък на реките в България по водосборни басейни


• Списък на реките в България по дължина

Топографска карта |

• 
  Лист от карта K-35-79. Мащаб: 1 : 100 000.


• 
  Лист от карта K-35-80. Мащаб: 1 : 100 000.


• 
  Лист от карта K-35-81. Мащаб: 1 : 100 000.

Бележки |

Източници |

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 100.

п б р Българско Черноморие (от север на юг) Северно черноморие нос Сиврибурун • къмпинг Космос • Дуранкулак • Дуранкулашко езеро • Орлово блато • нос Карталбурун • къмпинг Карвуна • Крапец • Шабленско езеро • Езерецко езеро • къмпинг Добруджа • Шабла • нос Шабла • Тюленово • Камен бряг • резерват Яйлата • курорт Русалка • Наневска тузла • Болата • нос Калиакра • Българево • Каварна • Долината на авлигите • Божурец • Топола • Балчишка тузла • Балчик • курорт Албена • Батова река • резерват Балтата • Кранево • курорт Златни пясъци • Златни пясъци (природен парк) • курорт Ривиера • курорт Чайка • курорт Ален мак • ваканционен комплекс Слънчев ден • курорт Константин и Елена • Евксиноград • кв. Траката • кв. Бриз • кв. Чайка • Варна • Варненски залив • кв. Аспарухово • кв. Галата • нос Галата • курортно селище Фичоза • курорт Черноморец • защитена местност Ракитник • местност Паша дере • защитена местност Лиман • къмпинг Рай • къмпинг Романтика • Камчия (река) • Камчия (курорт) • Камчия (резерват) • Шкорпиловци • Фъндъклийска река • местност Кара дере • Черния нос • Белия нос • Бяла • свети Атанас (нос) • къмпинг Луна • къмпинг Простор • Двойница (река) • Обзор • защитена местност Смриките • защитена местност Иракли Южно черноморие нос Емине • ваканционно селище Елените • Несебърски залив • Свети Влас • Слънчев бряг • Хаджийска река • Несебър • защитена местност Кокетрайс • нос Акротирия • Равда • нос Равда • Ахелой • Поморийски залив • Поморийско езеро • Поморийски полуостров • Поморие • къмпинг Европа • Сарафово • Атанасовско езеро • Бургас • Бургаски залив • Бургаско езеро • язовир Мандра • местност Пода • защитена местност Узунгерен • Крайморие • защитена местност Ченгене скеле • нос Чукаля • о. Св. Анастасия • залив Атия • полуостров Атия • Черноморски залив (Вромос) • Свети Никола (полуостров) • Акин • Черноморец • Созополски залив • вилна зона Червенка • къмпинг Златна рибка • къмпинг Градина • Созополски полуостров • Созопол • о. Св. Кирил • о. Св. Иван • о. Св. Петър • п-ов Буджака • нос Колокита • Райски залив • залив Каваците • къмпинг Каваците • къмпинг Смокиня • резерват Пясъчна лилия • къмпинг Веселие • Агалина (природна забележителност) • Дюни (курорт) • залив Алепу • Алепу (дюни) • блато-лагуна Алепу • Хумата • о. Св. Тома • залив Аркутино • блато-лагуна Аркутино • Ропотамо (река) • Ропотамо (резерват) • нос Св. Димитър • Беглик таш • п-ов Буруна • Маслен нос • Стомопло (блато) • Стомопло (залив) • Перла (плаж) • Приморски полуостров • Приморско • Дяволски залив • Дяволска река • ММЦ Приморско • къмпинг Лес • къмпинг Атлиман • залив Атлиман • Китен • Урдовиза (нос) • Китенска река • къмпинг Юг • Лазурно море • къмпинг Корал • Лозенец • Арапя (къмпинг) • Царево • Странджа (природен парк) • къмпинг Нестинарка • Варвара • нос Буруна • къмпинг Делфин • Ахтопол • Наково кладенче (защитена територия) • река Велека • Синеморец • защитена местност Силистар • Резово • Резовска река

Портал „География“          Портал „България“          Портал „Турция“